На 21 септември е роден Стивън Кинг
Стивън Едуин Кинг (на английски: Stephen Edwin King, роден на 21 септември, 1947) е американски писател от шотландски генезис, прочут най-много със своите романи на ужаса, които го трансформират в един от най-продаваните писатели на 20 век.
Историите на Стивън Кинг нормално описват за елементарни хора – фамилии от междинната класа, деца, писатели – забъркани в злокобни и нормално свръхестествени прекарвания. Кинг е ценител на хорър жанра, както личи в книгата „ Танц на ужаса “ („ Danse Macabre “), в която разказва развиването на литературата и филмите от този род.
Освен това Стивън Кинг написа произведения, които не съдържат свръхестествени детайли, да вземем за пример новелите „ Тялото “ и „ Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк “. Екранизациите „ Изкуплението Шоушенк “ и „ Зеленият път “ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.
Продажбите на книгите на Кинг са към 300 – 350 милиона копия. Той написва няколко книги под псевдонима Ричард Бакман, както и един роман („ Петата четвъртина “) под псевдонима Джон Суитън.
Кинг получава Националния орден на изкуствата за 2014 година на гала в Белия дом на 10 септември 2015.
Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в фамилията на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 година, когато Кинг е на две, татко му напуща фамилията и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид, от време на време изпадайки в огромни финансови усложнения. Започват да се местят в разнообразни градове, като най-сетне се откриват в Дърам, Мейн, където се грижат за родителите на Рут до гибелта им.
Стивън Кинг написа своите първи истории на 7-годишна възраст. В учебно заведение той продава на своите съученици разказите, които написа. Той не е обичан от учителите и откакто го разкриват, е заставен да върне облагите от своите продажби.
Стивън печата разказите си на циклостилната машина на брат си Дейвид, който издава списанието „ Парцалът на Дейв “ (Dave's Rag). „ Парцалът на Дейв “ се занимава с локални събития и Стивън постоянно способства за него.
На 13 години той намира кашон със остарели книги на татко си, главно хорър и научна фантастика. Това е значимо прекарване за него и мощно повлиява младия публицист.
От 1966 до 1970 година Кинг следва британски език в университета в Мейн. Там той написа колона в учебното списание, наречена „ Боклукчийската кола на Кинг “ (King's Garbage Truck). За да се устоя, Кинг се захваща с най-различни работи. Една от тях е в индустриална пералня, където той събира материал за описа си The Mangler. Вероятно разказът „ Аз бях младеж обирджия на гробове “, е бил умислен в интервала, когато Кинг е работил като гробар; това е първият му оповестен роман (1966).
След университета Кинг получава документ за преподаване на британски език на гимназиално равнище, само че защото не съумява незабавно да си откри работа, приходите му идват главно от разкази, оповестени в мъжки списания. Много от тях са оповестени в сборника „ Нощна промяна “. През 1971 година Кинг се дами за Табита Спрюс, с която са сътрудници от университета. През есента на същата година стартира работа като учител в Хемпдън, Мейн. Продължава да написа разкази за разнообразни списания и работи върху концепциите си за романи. Въпреки това финансовото положение на фамилията е доста неприятно – Кинг живее с жена си и детето си в каравана, като постоянно се постанова да им стопират телефона заради неплатени сметки. В този интервал Кинг стартира да се пристрастява към алкохола. С този проблем той се бори цяло десетилетие.
През този интервал Стивън Кинг стартира няколко романа, измежду които историята за момиче със свръхестествени психологични сили. В отчаянието си изхвърля ръкописа в боклука. По-късно той открива, че Табита го е избавила, и това го предизвиква да приключи романа, наричайки го „ Кери “. През 1973 година той изпраща „ Кери “ на собствен другар от издателството Doubleday. По-късно получава предложение от тях да купят романа за 2500 $ (това не е огромна сума за разказ, даже по това време). Години по-късно правата за книгата са продадени за 400 000 $ (като половината са за издателя). По това време фамилията се мести в Южен Мейн заради влошеното здраве на майката на Кинг. В този интервал Кинг стартира разказ, озаглавен „ Второто пришествие “, който след това е изменен на „ Джеруселъмс лот “, с цел да се стигне до „ Сейлъмс Лот “ (издаден през 1975). Майка му не доживява да види огромния му триумф – тя умира от рак на матката през февруари 1974 година След като получава първия си хонорар, той се отхвърля от учителството за сметка на писателската си активност. Първото нещо, което купува с хонорара, е сешоар на жена си.
Скоро след гибелта на Рут фамилията се мести в Боулдър, Колорадо, където Кинг написва „ Сияние “ (издаден през 1977). Връщат се в Мейн през 1975 година, където той приключва четвъртия си разказ, „ Сблъсък “ (издаден през 1978). През 1977 година, фамилията пътува за малко до Англия, след което се завръща в Мейн, където Кинг дава уроци по писане в Мейнския Университет.
В края на 70-те Кинг стартира серия от истории за самотния стрелец Роланд, който преследва „ Мъжът в черно “ в различна галактика, кръстоска между Толкиновата Средна земя и американския див запад, показан от спагети-уестърните на Клинт Истууд и Серджо Леоне. Първоначално са издадени като пет добавки към Списанието за фентъзи и научна фантастика в интервала 1977 – 1981 година Впоследствие историята прераства в седемтомната епопея „ Тъмната кула “, която ще излиза последователно през идващите четири десетилетия.
През 1982 година, петте добавки са издадени дружно с твърда корица от Доналд Грант с черно-бели и цветни илюстрации, дело на Майкъл Уелан, под заглавието „ Тъмната кула I: Стрелецът “. Всяка глава носи същото заглавие, което и съответният роман от списанието. Тиражът е 10 000 копия, което е относително малко за издание с твърди корици от Кинг (романът от 1980 година, „ Подпалвачката/Живата факла “ е в тираж от 100 000 копия, а „ Кристин “ от 1983 – 250 000). Издаването на „ Стрелецът “ не е необятно рекламирано и е публикувано само в профилирани книжарници за научна фантастика. Книгата не се намира в по-големите книжарници, с изключение на по специфична поръчка. Разпространил се слух сред читателите, че има нова книга на Стивън Кинг, за която знаели доста малко хора, а още по-малко са чели. След като първичните 10 000 копия били продадени, през 1984 година от тираж излизат още 10 000, само че търсенето продължава. Това е началото на магнум опуса на фантастичната епика на Стивън Кинг. Първите две издания са търсени от колекционери както на Стивън Кинг, по този начин и на Майкъл Уелан.
През 1987 година, излиза втората част „ Тъмната кула II: Трите карти “, в която Роланд взима трима души от САЩ от двадесети век в неговия свят през вълшебен порти. Грант разгласява „ Трите карти “ с илюстрации от Фил Хейл в малко по-голям тираж (30 000 копия), който към момента е много под нормалния за ново издание с твърди клорици („ То “ е оповестен през 1986 година, в тираж от 1 000 000 копия). Кинг счита, че „ Тъмната кула “ би представлявала интерес за избрана група фенове и е срещу книгата да се издаде в по-голям тираж. Най-сетне, в края на 80-те под натиска на издатели и почитатели (до този момента по-малко от 50 000 от милионите му почитатели имат книга от поредицата) Кинг се съгласява поредицата да се издаде с меки корици и в по-голям тираж. Поредицата доближава седем книги, последната от която „ Тъмната кула VII: Тъмната кула “ излиза през 2004 година
В началото на 2000 година Кинг преработва „ Стрелецът “, защото съгласно него гласът и облиците от истинските истории от 70-те не съответстват с тези от последната част. Тогава създателят осъзнава какъв брой доста се е трансформирал стилът му през миналите 27 години. Преработената версия е издадена през 2003 г.В автобиографичната книга „ За писането: Мемоари на занаята “ Кинг признава, че повече от 10 години има сериозен алкохолен проблем. Малко откакто написва „ Томичукалата “ (1988 г.) фамилията и приятелите му се намесват, показвайки му откритите в неговия отпадък доказателства за пристрастяванията му: бирени кутии, цигарени угарки, кокаин, ксанакс, валиум, никуил, сироп за кашлица и марихуана. Той търси помощ и се отхвърля от пиенето в края на 80-те години.
